“Пинг: в търсене на ново езеро” от Стюарт Ейвъри Голд е една прекрасна притча, която продължава традицията на “Кой ми взе сиренцето” и “Джонатан Ливингстън Чайката”.
Най-смисленото пътешествие е пътешествието в самите нас.
За да живееш блажено и без печал, трябват две неща. Първо трябва ти силно желание да живееш по най-добрия възможен начин и второ – да имаш волята и готовността да живееш така всеки ден.
Страхът от промяната, страхът да поемеш риск, страхът, че ще станеш за смях или някой няма да одобри твоите мечти и стремежи – ето ги враговете на целеустремеността и преобразяването. Но дори и враговете си имат врагове, а врагът на страха е смелостта. Смелостта не значи да нямаш страх, а да действаш въпреки него.
Ако пътят, по който вървиш е лишен от препятствия, значи не води наникъде.
Пътят не е просто път, това са просторите на душата, които вселената изпълва със своя дъх. Той те чака в теб и извън теб. Отвори се за него и вселената винаги ще те издига, вместо да те притиска надолу. Всичко друго е безплодна борба.
За да видиш накъде да вървиш, трябва просто да прекрачиш вътре в себе си, да разсееш объркването в ума си, тъй че той да чуе накъде те тегли сърцето. Да узнаеш кой си в действителност и какъв искаш да бъдеш – такова зрение притежава дори слепецът.
Мечтата няма да тръгне, ако не тръгнеш самият ти. Сега е моментът да сграбчим своето съществуване. За да бъдеш, трябва да действаш.
Истинското житейско пътешествие е движението на сърцето към неговия дом.
Чуваш ли гласа на сърцето си? Щом чуеш зова му, последвай го незабавно, защото то винаги знае къде да те отведе.
Грешките могат да се превъзмогнат, но бездействието оковава душата.
Винаги ще си по-разочарован от онова, което не си извършил, отколкото от извършеното. Липсата на провял означава, че не си упражнил волята да посегнеш към успеха.
Има две пътешествия, които трябва да предприемеш, за да откриеш пътя: едното, за да се загубиш, другото, за да се намериш.
Неизвестното съществува винаги. Никога не разчитай на бъдещето, нито на способността си да го контролираш. Да живееш пълноценно значи да осъзнаваш, че си едно цяло с процеса на настоящето.
Не е важно какво си научил, а какво ще извършиш с него.
Публикувано в истории | Leave a Comment »
Публикувано в мои | 4 Коментара »
Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.
Теодор Рузвелт
Публикувано в видео | Leave a Comment »
Ян ван Хелсинг е известен пътешественик, писател и мистик. Той обикаля света в търсене на истината за атлантическото знание, тайните на Хималаите, космическите закони, тайното знание на тамплиерите и всичко останало, което остава скрито на пръв поглед за съвременния човек. Той има особени способности и твърди, че от години има телепатична връзка с великият граф Сен Жермен. В “Не пипай тази книга”, писателят цитира една от беседите си с графа. Но преди да ви я представя, ще ви кажа с две думи кой е Сен Жермен.
Граф Сен Жермен е наричан “великият човек на Европа”. В най-известната му биография, излязла на български като част от книгата “Граф Сен Жермен. Животът и мъдростта на възнесения учител“, дело на Изабел Купър-Оукли, авторката твърди, че Сен Жермен изглеждал по един и същи начин в продължение на 100 години, говорил всякакви езици, пътувал чрез мисълта си, хранел бедните и работел, за да запази мира.
Несъмнено графът е една от най-озадачаващите личности в историята. Името му било синоним на тайнственост години наред, а истинската му самоличност е забулена в мистерия и до днес. За произхода му не се знае нищо със сигурност, а смъртта му също е обгърната в тайнственост. Волтер го нарича “мъжът, който знае всичко и никога не умира”.
Думите на Сен Жермен към Ян ван Хелсинг
“Ти, донякъде, знаеш тайна ми. Тя се казва: “Духът владее материята!” Това беше и тайната на Исус. Той казваше: “Всекиму ще се случи според вярата му”, и имаше предвид същото. Ако вярваш, че попадаш винаги на подходящите хора; ако вярваш, че винаги ще си щастлив; ако вярваш, че можеш да ходиш по горящи въглени или да огъваш метални предмети, тогава ще можеш и да левитираш, да накараш пулса ти да замре или да забавиш процеса на обмяната на веществата. Всъщност ти познаваш себе си най-добре.
Не се грижи за нещата от бъдещето, а за настоящия си живот и за това, което срещаш сега; към него трябва да насочиш вниманието си.
Време е да станеш самия себе си. Няма да бъдеш втори Исус или втори Сен Жермен, но ще станеш стопроцентов Ян. Аз не преследвах пътя на Исус или на Буда, или нечий друг, а се водих от моето творческо настояще и еволюирах. Не е нужно да преследваш някого или да повтаряш нечии действия, а да създадеш и да манифестираш собствената си съдба.
Бог не иска последователи, а пионери…
Най-важното, върховният закон, който трябва да знаеш, е: творческата сила е в теб! Използвай я и вярвай в нея. Ако повярваш, всичко ще ти се даде. Това е голямата тайна.
Дали ще постигнеш момента, в който ще си безсмъртен, несметно богат или ще притежаваш висше ниво на съзнание, зависи от теб….
Духовните ти помощници са ти обещали да те водят към твоята цел. Ние винаги показваме най-добрия възможен път, но ти сам трябва да се реализираш. Сам си дошъл на тази планета и сам ще я напуснеш. Така го е решил Създателят ни. Затова от спиритуална гледна точка всеки човек е призован да измине своя път сам. Той е в състояние да го направи, сам да постигне целта, обожествяването или просветлението. Човек няма нужда от организации или помощни средства, за да постигне абсолютното съзнание – Създателят го е снабдил с всичко…
Бог се гордее с тези, които не седят със скръстени ръце, а вършат нещо. Защото той иска да се представим добре, както бащите очакват същото от децата си. Колкото повече научаваш за себе си и се опознаваш, толкова повече се учиш да познаваш Бога.”
Публикувано в личности | Leave a Comment »
Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.
В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа.
С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.
Минал един от министрите на императора и му рекъл:
- А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.
Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:
- Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.
Публикувано в истории | 2 Коментара »
В “Нека ти разкажа” Хорхе Букай е събрал интересни истории, поучителни притчи и вдъхновяващи есета.
Окованият слон
Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си… Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка.
Какво го спира тогава?
Защо не бяга?
Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: “Щом е дресиран, защо го оковават?”.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.
Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също… Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си…
Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата: “Не мога, не мога и никога няма да мога”.
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим:
Не мога и никога няма да мога.
А единственият начин да разберем дали можем да постигнем нещо, е да опитаме пак, влагайки цялата си душа… Цялата си душа!
Публикувано в истории | 7 Коментара »
В “Ключът” Джо Витале цитира обещанията, които всеки човек трябва да даде на себе си. Вие какво си обещахте?
Да бъдете силни и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ви мир.
Да излъчвате и внушавате здраве, щастие и благосъстояние на всеки, с когото общувате.
Да накарате всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно.
Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си.
Да мислите само най-доброто, да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да се ентусиазирате от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи.
Да забравяте грешките на миналото и да се фокусирате върху великите постижения на бъдещето.
Да имате винаги ведро изражение и да дарявате усмивка на всеки срещнат познат или непознат.
Да отделяте извънредно много време за самоусъвършенстване и да не ви остава време да критикувате другите.
Да сте максимално силни, за да допуснете мрачни мисли, твърде благородни, за да се гневите, твърде уверени, за да се страхувате и извънредно щастливи за да позволите присъствието на беди и проблеми.
Да имате високо мнение за себе си и да заявите този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки.
Да живеете с вярата, че целият свят е на ваша страна и ви подкрепя при условие, че сте верни на най-доброто в себе си.
Публикувано в най-важните | Leave a Comment »
Lyd пак ме изненада с интересен пост, в който разглежда въпросът, че това дали вярваш в следващ живот или не, определя начина, по който живееш сега. Тя говори, че според някои, няма смисъл да се престараваме в този живот, ако имаме и други възможности, а други са спокойни да правят каквото си искат в този живот, защото не се страхуват от кармата. Ужасявам се при мисълта, че има такива хора. Хора, които живеят пасивно този живот, с надеждата, че в следващия всичко ще се нареди от само себе си. Както и такива, които невярващи в прераждането, са готови да прегазят всякакви граници, а и хора, за да гонят някакво странно удовлетворение. Истината е, че и единият и другият тип няма нужда да чакат до следващо прераждане (ако съществува такова), за да си понесат наказанието за постъпките си – а то е че и едните и другите не се чувстват истински щастливи и в хармония със себе си.
Lyd заключва, с което съм абсолютно съгласна – “Може би начинът, по който действаме, не зависи от това дали формално вярваме в следващ живот или не, а доколко се възприемаме като фактор в собствения си живот”.
Според мен това е най-важното нещо – не дали живея само един живот или ще се прераждам още – а как живея в момента. Глупаво е да се надяваме, че в следващия живот ще започнем отначало и всичко ще е по-хубаво. Няма нужда да чакаме дотогава, ако изобщо дойде такъв момент, по-добре да започнем още сега. И сега можем да започнем на чисто – важното е да сме с нови чисти мисли и ново чисто съзнание.
Наистина има неща, които не зависят от нас. (Въпреки че според някои теории ние можем да контролираме абсолютно всичко в живота си, но… затова ще си говорим друг път). Но пък зависи от нас как възприемаме всичко, което ни се случва. Ървин Берлин беше казал: “Десет процента от живота е какво правиш, а деветдесет е как го възприемаш”. Така че тайната не е в преражданията, а в това дали наистина всеки от нас е Фактор в своя живот. Доколко слушаме вътрешния си глас и се съобразяваме със собствените си желания, доколко рискуваме да следваме мечтите си и доколко не ми е страх да бъдем себе си.
Ние сами правим живота си, не можем да чакаме само на някаква висша сила да ни помага. Не отричам съществуването на Бог. Но дори и той не може да промени живота ни, ако ние сами не го пожелаем в сърцето си. Така че не бива да стоим и да чакаме пасивно, а да искаме, да вярваме, да сме убедени, че заслужаваме щастие и чак тогава ще го получим.
Така че за себе си съм сигурна – ако това е единствения ми живот, ще се постарая – поне доколкото зависи от мен – да го изживея така, че наистина да си заслужава. А ако е поредният ми живот, ще се опитам да е най-хубавият, който съм имала досега.
Публикувано в мои | 2 Коментара »
Чудех се колко време отделяме за самите себе си. Не говоря за време за къпане и хранене – а за осъзнато време, което е само за нас. Така като се замисля доста малко, ако не и никакво. Затова съм решила, че от днес ще си имам поне по пет минути, които напълно съзнателно да се отдам на нещо, което обичам. И за да изпреваря подсъзнанието ви, веднага ще подчертая, че не говоря за самотни сексуални преживявания 
а за съвсем дребни неща, които би трябвало да са извор на приятни мигове. Не знам защо, но често най-малките неща носят най-искреното щастие.
Колко пъти са ни повтаряли да се наслаждаваме на малките радости – като чашата горещо кафе, любимата си песен или гледката на небето. А ние какво правим? Пием си кафето набързо, защото нямаме време. И не само че не усещаме вкуса му, но и си изгаряме езика. Дори и не се сещаме да си пуснем любимата песен, а ако случайно тя зазвучи по радиото, само успяваме да отбележим, че е тя и пак потъваме в работа. А за небето – май дори не ни остава време да го погледнем. И в редките случаи, когато все пак благоволим да извърнем поглед към него, просто изсумтяваме, че пак ще вали.
Точно заради това всеки има нужда от осъзнати моменти само за себе си. Най-малко пет минути, в които да се отдаде на любимо занимание или дори на изкуството да не прави нищо. Всеки трябва да избере какво е това за него – да пие спокойно сутрешното си кафе, да гушка децата си, да съзерцава залеза, да се разхожда под дъжда … Важното е да си каже, отделям си толкова време само за приятни занимания и всички проблеми не съществуват поне в тези минути.
Обещавам да ви държа в течение как прекарвам своите “пет минути за себе си”, но се надявам и че вие ще ме изненадате приятно с вашите преживявания.
Публикувано в мои | 7 Коментара »
