нещо, за което случайно се сетих
бях го писала през 2006 г. във „Всичко за жената“ (списанието, в което работя) като част от рубриката „За и против“.
Спомняте ли си хубавия виц, че преди брака жената е агънце и патенце, а след това – овца и гъска. За съжаление в много случаи, това не е просто виц, а горчивата действителност. Толкова е ужасно, когато любовните обръщения, които двамата са си шепнали в началото на връзката, с времето изчезват или просто се превръщат в навик. Виждала съм хора, които дотолкова не влагат никакви чувства в думите, че дори, когато се карат, се наричат „пате“. Това е толкова гротескно, че се чудя дали да се смея или да плача.
Наистина, когато човек обича и се чувства добре с някого, изпитва желание да се поглези. Това е един вид релаксация и всеки трябва да си го позволява от време на време.
Проблемът е в това, че самите думи, с които влюбените се наричат, понякога са толкова банални, че направо можеш да се отвратиш. Смешно е, когато на улицата някой мъж извика „мило“ и се обръщат поне пет жени, без да броим неговата „мила“. А да не говорим, че сигурно е получил и няколко мъжки погледа като бонус.
Освен това познавам момчета, които наричат половинките си „коте“, просто защото така им е по-лесно да не бъркат имената на няколкото жени, с които излизат в момента.
И ако всичко това не може да ви убеди, че и любовните обръщения си имат своите отрицателни страни, то ще ви изредя някои от по-странните мили думички, които съм чувала. Те могат да отвратят и най-големия романтик.
Обръщения като „близалчице“, „бонбонче“ и „захарно петле“, определено не будят приятни емоции, въпреки странния си сексуален подтекст (или може би точно заради него). Да не говорим, че „захаросано сладкишче“, „кексче“, „карамелче“ и „сладкишче“, трябва да са истински кошмар за диабетиците или тези, които са на диета. „Гу-гу“ и „гуши-гуши“ прилича повече на отчаен опит да привикаш гладно прасе, отколкото на израз на любов. „Малко буболече“ и „гадинке“ може би са най-искрените и изразяват точно отношението ни към партньора. „Соколе мой“ и „тигре“ звучат добре, освен ако мъжът, за който са предназначени, не е висок метър и петдесет, доста мълзелив и апатичен. А тези, които наричат любимата си „бузьо“ и „сладуньо“, трудно ще я убедят, че не я намират дебела. Интересно е, че безумните хрумвания на влюбените нямат край, така че се отказвам да коментирам думи като „венчелистче“, „мигличке“, „кравайче“, „петифурке“, „разкошотийке“, „чушчице“ и „любовче“.
Може би ще ми кажете, че никой не се нарича така. Следващия път, когато вървите по улиците, просто се заслушайте. И ако се окаже, че съм пропуснала някой бисер, моля да ме извините, слънчица мои.
