Етикети

, ,

Интервю за „168 часа“.

10169158_10202898742643192_2050170559_nфотограф: Силвена Тончева

От 15 години Светлозар Желев се занимава с книгоиздаване, а от 35 години е… читател. Бил е строителен работник, барман, сервитьор, търговски пътник, продавач на книги на сергия, редактор и издател. Днес е маркетинг директор и главен редактор „Българска литература” в издателство „Колибри“. Води предаването „Литературният гид“ по радио „Бинар“, поддържа едноименния блог за книги www.literaturengid.wordpress.com, главен редактор е на литературното списание „Гранта България“, основател на литературните клубове „Спирт енд Спирит“ и „Галактики“, и създател на „Движение за бавно живеене и наслада от живота“.

Как стигна до бавното живеене?

– Много е странно. След като един уикенд ми се наложи да прочета набързо шест книги, и шестте прекрасни, се ядосах, че нямаше как да им отделя необходимото внимание и да им се насладя. Тогава пуснах в блога си текст, в който писах: „Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Съгласен съм напълно с Льоса, че това бързане унищожава цивилизацията“. Този текст беше по-скоро израз на моментна фрустрация, но всъщност се оказа повратна точка. Осмислих го за себе си и си дадох сметка, че единственият начин, по който можем да оцелеем в днешния свят и да се запазим здрави, е да забавим. Като забавянето не означава само да отхвърляш това, които си правил, да намаляваш нещата, с които се занимаваш, да махаш задължения и отговорности, да не спазваш срокове. Не, в никакъв случай. Означава да променим начина, по който усещаме живота – не да вършим нещата бързо и автоматично, без да изпитваме нищо, а да влагаме в тях максимална емоция, опитвайки се да им се насладим пълноценно.

Ние можем да продължим да бъдем ангажирани и да правим много неща, да се занимаваме със сто работи, но е важно психологически да се настроим те да ни носят наслада. Защото без тази наслада, не сме добре със себе си – а с това мозъкът и тялото ни няма как да са съгласни и си причиняваме страшно много страдания. Вярвам, че 9/10 от болестите, които ни се случват в съвременни свят, са именно заради психическото изтощение от бързината, с която живеем, от стреса, който сами си причиняваме.

Следователно бавният живот е антистрес хапче?

– Абсолютно. Бавният живот означава да постигнеш психически баланс, а това веднага означава и психически. Тялото ни реагира на психиката ни много повече отколкото например на студа навън. Ние му причиняваме със стреса и нервите ужасни проблеми. Намерим ли баланс в себе си, това ни гарантира здраве, а в някои моменти дори се оказва решаващият фактор за оцеляването ни. Знаете колко много млади хора си отиват от инфаркти или инсулти, за съжаление.

Неслучайно в източните култури хармонията и вътрешният баланс са основен стремеж на цялото общество. И точно затова там хората живеят до сериозна възраст. Въпреки че Япония и Китай са едни от най-силните индустриални държани, там бързането не съществува като вариант за живеене. Може би именно Япония е един от най-добрите примери как можеш да работиш по 15 часа на ден и въпреки това да живееш бавно, да си балансиран и в хармония със себе си. Всичко е въпрос на мислене.

Всеки от нас трябва да осигури съществуването си, но оттам нататък да го направи максимално хубаво и смислено за себе си. Много е важно и да намериш собствената си скорост на живеене. За някои тя е много бавна, за други е по-забързана. Но, когато човек живее на собствената си скорост, той живее бавно. Разбира се, неизменно се стига и до това да премахнем нещата, които не са ни приятни.

9705096707_42b6dcf015_o

Могат ли хората реално да си го позволят. Мнозина ще кажат: „Имам кредит, имам сметки, трябва да работя максимално“?

– Всеки има заеми и сметки, всеки има работата си. Ясно е, че за да живеем, трябва да изкарваме пари, а за да изкарваме пари, трябва да работим, да спазваме срокове, да поемаме повече ангажименти. Но, пак казвам, важна е чисто психологическата настройка към нещата. Ние сами се пресираме и стресираме. Трябва да променим първо себе си. След това по възможност и хората около себе си.

Не казвам, че трябва да научим шефовете да не ни дават задачи или срокове, а да се постараем да работим заедно с тях, без да се психираме едни с други. Когато си вършим работата с удоволствие и спокойствие, ние я вършим качествено.

Бавното живеене е особено важно за мениджърите. Добрият мениджър осъзнава какви са реалните възможности на всеки от екипа и знае как да накара хората да работят с желание, какво може и какво няма смисъл да изисква. Защото има хора, които са изключително образовани, адекватни, интелигентни и могат да се справят с всяка задача. Ако мениджърът направи работния им процес хаос от бързи и безсмислени задачи обаче, той много бързо ще загуби тези хора. Ако обаче създаде условия за бавен живот в работната среда, има много повече шансове да задържи служителите си и да развие максималния им капацитет.

А как всеки от нас като мениджър на себе си да прилага бавния живот?

– Всеки сам трябва да изгради баланса си. Да си каже: „Премахвам нещата, които мога да си позволя и които ми носят само нерви и стрес, и добавям такива, които ми носят удоволствие“.

За мен лично има три неща, които ме зареждат и ме карат да се чувствам добре – това са четенето, срещите и споделянето с приятели и пътуванията. Старая се всеки ден да отделям, дори и пет минути да са само, на всяко едно от трите. Всеки ден чета, всеки ден общувам с приятели, всеки ден, ако не пътувам, поне мисля за следващото си пътешествие. Понякога дори пет, десет, петнайсет минути, прекарани в дейност, която обичаш, могат да те заредят за целия ден.

Всеки трябва да намери тези три важни неща за себе си и да им отделя време всеки ден.

Тоест бавният живот е не толкова бавен, колкото организиран?

– Ще се повторя – бавността е по-скоро баланс. Възприемам я като антипод на бързото случване, на необмисленото, на първосигналното. Защото в първия момент, когато видим срок, ние веднага се психираме, дори и срокът да е достатъчно отдалечен. А истината е, че има време за всичко. Това може би е и най-важната концепция на бавното живеене. Да осмислим, че има време за всичко – като всичко е едно абстрактно понятие, което не означава петстотинте милиона неща, които можем да правим, а всичко, от което наистина имаме нужда.

Естествено, че е важно да се спазват сроковете, да се справяме в работата си, но е задължително да остава време за удоволствия. Когато човек желае нещо и обича нещо, той винаги намира време за него.

Разбира се, животът ни е изпълнен с избори, с приоритети. Но когато човек ясно си е структурирал приоритетите и се придържа към тази подредба, е много по-лесно да се откаже от другите неща.7019888809_32418d09c6_o

Ти си редактор, маркетинг директор, водиш радиопредаване, организираш срещи на различни литературни клубове, поддържаш блог. Не е ли абсурдно точно ти да насърчаваш за бавно живеене?

– Факт е, че без никой да ме притиска аз самият върша няколкостотин неща – но само защото те са част от мен, защото изпитвам необходимост да го правя. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно и отричащо се едно-друго, но за мен това означава бавното движение. В „Бавно“ на Кундера той използва един много интересен чешки израз „да гледаш в прозорците на Бог“, което е метафора за спокойствието на душата. Кундера пише, че да гледаш в прозорците на Бог не означава да не вършиш нищо, а да намериш това, което да вършиш, защото липсата на нещо за вършене създава пустота и празнота.

Все пак „Бавно“ не е книга за бавното живеене, а класически роман на Кундера, в който се говори за човешката липса, за комунизма като такъв, за нещата, които се случват в живота. Но за мен тази книга, както и всички произведения на Кундера, са бавни четива сами по себе си. От този тип, в които потъваш и започваш да живееш друг живот. Вярвам, че именно хубавите, бавните книги, високата литература са неизменна част от бавния живот. Те ни помагат да постигаме състояние на духа, което ни издига над всекидневните проблеми и стрес, дават ни възможност, минавайки през литературата, да се наслаждаваме на живота и извън нея.

Киното, например е съвсем различен тип изкуство, което ни дава директна картина, директен образ, докато четенето влияе на подсъзнанието ни, насърчава ни сами да изградим образа и да изрисуваме картината. В киното сме наблюдатели, в книгата самите ние участваме.

9550569119_db1774c78b_o

В движението влиза ли и бавното хранене?

– Неизменно. Slowfoodе много сериозно движение, което се ражда още през 70-те години на XX век в Италия. В основата му стои философията, че не бива да се тъпчем с храна, просто за да се заситим, а да се храним с вкусни и пълноценни ястия и да се наслаждаваме на всяка хапка.

В това се състои и друг здравословен аспект на бавния живот, защото много често забързани, ние ядем какъв ли не джънк фуд, който не само че не ни засища за дълъг период, но и е вреден за здравето ни. Освен, че много от тези храни съдържат химия, която ни кара да се пристрастяваме към тях, когато ги ядем набързо, мозъкът ни не регистрира, че сме се нахранили и след това много по-бързо огладняваме отново. Така се стига до болестни ексцесии. Тъпченето не може да е удоволствие. Не става дума да се ограничаваме и да гладуваме – напротив. Става дума да ядем хубави храни, да пием хубави вина и най-важното да го правим в хубава компания, за да ни е сладка и смислена всяка хапка.

Някои хора прилагат модела на бързото хранене и в личния си живот – вечно търсят нов партньор, нова любов, нова авантюра. Бавният живот може ли да се използва и в любовен план?

– Ще цитирам един друг роман на Кундера – „Животът е другаде“. Наистина, животът винаги е другаде – другият човек може би ще бъде по-добър, другата работа ще бъде по-добре платена, другата страна ще е по-благоприятна за живеене и т.н. Ясно е, че животът е другаде. Винаги ще има много приказни места, които да посетиш, много интересни хора, с които да споделиш живота си, много прекрасни жени или мъже, с които да правиш секс. Да, има. Но паднем ли в този капан на френетично търсене, не само, че няма да намерим, но има риск и да изгубим себе си.

Разбира се, търсенето е характерно за всеки интелигентен човек. Ние сме търсещи натури, незадоволяващи се, откриващи… Но има устои в живота, които трябва да са стабилни, за да има баланс – да имаме приятели, с които да сме щастливи, да имаме кръг, където да се чувстваме на място, да имаме човек до себе си, за когото не усещаме компромисите като компромиси.

Оценяването на нещата, които имаме е основна стъпка към щастлив живот. Само така можем да постигнем вътрешната хармония и да се чувстваме добре в кожата си. Всъщност това е и най-важното – да се чувстваме щастливи със себе си.

Advertisements