Етикети

, ,

Print

“Следи от лапи на лунна светлина” – още заглавието на тази книга съвсем ясно показва каква е тя:

 поетична, изпълнена със сантименталност, трогателна, красива.

А допълнението “историята на Тоби Джъг, един прекрасен котарак” може да ви накара да помислите, че е книга за деца. Но не е точно така. Това наистина е книга, която може да прочетете на детето си, но е и книга, която ще достави неимоверно удоволствие на самите вас, а в същото време е книга, която спокойно може да подарите дори на баба си. И причината за тази възрастова безграничност е съвсем проста и дори може да прозвучи клиширано – защото за обичта няма възраст. За привързаността, за приятелството, за грижовността, за желанието да помогнеш на другия, за способността да се насладиш на присъствието на другия, за да обичаш – за всички тези чувства възраст няма и добре, че е така, иначе колко ли сив живот щяхме да живеем.

И преди да сте решили, че това е някаква разтърсваща любовна история, нека поясня. Да, това е книга за най-искрената, най-чистата, най-всеотдайната обич:

обичта, която се заражда между един човек и неговата котка.

Неслучайно сценаристката на “Когато Хари срещна Сали” и “Безсъници в Сиатъл’” Нора Ефрон казваше: “Когато децата ти станат тийнейджъри, хубаво е да имаш вкъщи котка или куче, за да има поне някой да ти се радва, когато се прибираш”.

Шегата настрана, истина е, че ако хората умееха да изграждат такива връзки с други хора, каквито създават с домашните си любимци, със сигурност този свят щеше да е много по-добро място за живеене.

Но това не е просто книга за любителите на котки, не е дори книга за тези, които “имат” куче, костенурка или дори кон. Трябва обаче да отворя една скоба и да кажа, че има много странен вложен смисъл в повечето изрази, с които се описват по принцип връзката на човека и животното, за което се грижи. “Имам домашен любимец” – звучи толкова неправилно, защото това животно не е просто част от интериора на дома, а и, нека не се заблуждаваме, никой човек не може да притежава нещо толкова живо, свободолюбиво и самостоятелно като една котка.

И тази книга го показва съвсем ясно. Това не е историята на един притежател на котка, а на един човек, който в студена снежна нощ спасява едно коте, а след това то самото така променя живота му, че накрая се оказва, че всъщност котето спасява човека.

Защото взаимната обич на човека и животното, което споделя живота му, е изключително силно чувство и много често надживява повечето от дори най-големите любови.

Но освен всичко това, “Следи от лапи на лунна светлина” е книга за удоволствието от простите неща, за богатството на съзерцанието, за безгрижното бездействие – за разходки, за излежаване на шезлонг, за взиране в залези и задачи, ограничаващи се до приготвяне на котешка храна и вадене на картофи в градината.

Понякога ние самите не си даваме сметка на какъв стрес се подлагаме не само в ежедневието си, но и в книгите и филмите, които са предопределени за времето ни уж за разтоварване. Дори във въображаемия си свят се натоварваме с убийства, жестокост, ужаси… А понякога имаме нужда от спокойствие, красота и топлина.

“Следи от лапи на лунна светлина” е извор точно на такива емоции. Да четеш за приключенията на един необикновен котарак, за безгрижните летни следобеди, за дългите разходки – това всъщност има неповторимо успокояващо действие.

Тази книга е като да отделиш пет минути в забързаното си ежедневие, за да погледаш залеза.

Тя е като медитация – даряваща спокойствие и усещане за пълнота. Защото всички ние имаме нужда от вярата, че въпреки всичко съществува вечна обич – дори и да не е точно такава, каквото сме си я представяли.

Advertisements