Интервю за BG-Damma

Koriza_I

Това не е стандартна готварска книга, дори не е стандартна книга с разкази. С две думи няма нищо стандартно в Шона Мукавеева. Но това май още от името ѝ вече ви стана ясно. Да, това наистина е псевдоним и не бива да бързаме да обвиняваме родителите ѝ, че така са си кръстили детето. Остава обаче въпросът какъв човек може да си измисли такъв псевдоним. Ами ще ви кажа – някой много свеж, много оригинален, на когото не му пука чак толкова какво мислят околните – ето това вече си е рецепта как животът ни да бъде вкусен и щастлив.

 

За книгата

Сигурно понякога ви се иска да грабнете дървена лъжица и да загребете директно от детството, нали? Е, нещо подобно може да ви се случи с „Вкусна книга – разкази, забравени под мушамата”. В нея разказвачът Шона Мукавеева е хербаризирала уютни истории, от които лъха кулинарна меланхолия и канелена носталгия. Прикрепила е с капка мед и по някоя и друга рецепта, с които да подсладите или осолите спомените за бабиния качамак и домашната лютеница. От страниците на това умилително пътешествие ще разберете какви вафли обича да яде робинята Изаура, ще научете как се става победител в бой с принцеси за принцеса и защо техно партитата вече имат мирис на пуйка.

Ето за какво си говорихме с Шона:

Защо пишеш под псевдоним?

– Ще прозвучи шизофренно, но постоянно обяснявам дяволито на хората около себе си, че в мен живеят поне 16 различни прекрасни жени. Всяка се опитва да намери своето си място някъде на белия свят. Всичко зависи от това коя особена част от дар словото си искам да покажа пред публиката – тогава решавам как да се подпиша.

Коя е Шона Мукавеева?

– Става още по-налудничаво да говоря за себе си в трето непознато лице. Шона е отговорът на закачливото обръщение към мен на един приятел. За него съм Кашон, понякога Мукава, а аз просто трябваше да свържа тези две разновидности на този амбалаж в едно и voilà…

За кого е тази книга? За другите ли я написа, или най-вече за себе си?

– Написах я за тези, които с умиление минават през пекарните, подушвайки прясно изпечения хляб. За онези, които все още не са забравили едновремешния аромат на лютеница „Хорце” и миризмата на прясно издоено мляко.

Книгата ти е едно сладко-горчиво завръщане в детството и младежките години. Носталгичен човек ли си по принцип?

– Напоследък откривам доста „лигавости” в себе си. Изведнъж в мен избуя една романтичност, че понякога усещам как ми расте адамова ябълка, докато гледам някой хепиенд в женски филм. Носталгията пък уютно дреме в дебрите ми, откакто се помня. Обичам да препускам назад във времето, не за да съжалявам за несвършени неща, а за да вдишам от добре изживените моменти.

Защо в живота не може винаги да е само сладко, а трябва и горчиво?

– Представи си всеки ден сетивата ти да са изнурени от миризмата на ванилия и канела. Сигурно ще е приятно първата седмица кожата ти да е напоена със спомена за кекс, но после неминуемо ще ти се доядат пиперливи люти чушки. По-добре да има щипка от всяка подправка, за да не пресолим манджата.

Хладилникът ти наистина ли беше развален, докато пишеше тази вкусна книга? Това не те ли измъчи?

– Явно с моя хладилник скоро няма да възстановим битовата хармония. Отново е решил, че повече не му се занимава с моите готварски вариации, които от време на време намират място в утробата му. Но сега не ме измъчва толкова неговото неподчинение, защото не изливам върху листа своите и на другите историите, свързани със симпатично чревоугодничество.

 

В кое е по-големият ти талант и удоволствие – в готвенето или в писането?

– Не съм особено скромна, но тук ще използвам правото си на вето върху собствената си суета, пренебрегвайки частта с таланта. Но истината е, че ми е страшен кеф да споделям себе си с печката. Обожавам да импровизирам. Понякога се получават „студентски манджи”, както ги наричаше един мой бивш партньор. Студентската манджа буквално приютява всичко, което е в хладилника и що-годе е съвместимо като вкусове.

Как ти хрумна да съчетаеш рецепти с разкази? Това книга преди всичко за кулинари ли е, или за читатели?

– Хрумна ми една октомврийска вечер, докато давах рапорт на Жоро – онзи с кашоните и мукавите, как е минал денят ми. След като моят доклад свърши работа, реших на свой ред да го разпитам за някоя нова рецепта, пратена от неговите читатели, която да забъркам по-късно. Той е собственик на кулинарния сайт sgotvi.com. И така, от една глава лук, половин килограм ребра и стрък джоджен реших, че ще е много вкусно, ако подплатя известни и неизвестни рецепти с уханни истории. Той пък реши да я издаде.

Освен твоите вкусни спомени от детството, си събрала и чужди. Кой ти ги повери?

– Да си призная откровено и отривисто, повечето истории като че ли са на любими мои люде, или на техни приятели. Доста приветливо всеки открехваше вратата на бабината или майчина кухня, пускайки ме с любопитното си обоняние да черпя от живота им.

Когато се припознават в историите ти, приятелите ти по-скоро горди ли се чувстват, или ограбени, и има ли хора, които не смеят да ти разказват истории, за да не попаднат и те между кориците?

– Определено се чувстват горди, поне в тази книга. Но аз работя в списание и понякога прототипите на моите материали са близки до мен човечета. Мисля си, че досега не съм прекрачвала границата нито на интимността им, нито на приятелството им. Не съм го почувствала така, пък и те не са пуснали сигнални ракети, които да ме стопират.  Може би сред тях има и предпазливи при споделяне с мен, не знам.

С кое ухание най-ясно свързваш детството си?

– С масло, къпещо току-що смлените царевични зърна. Със сено, огряно от родопското слънце, с миризмата на крави. С уханието на карамелизирани орехи и на прясно извадена от фурната бабина питка.

Кое си остава твоето най-любимо ястие?

– Обожавам супата топчета на баба. Това е най-вълшебното нещо. Странното е, че ако сега седна в бистро, предлагащо този течен деликатес, ще го избегна яростно. Мога да го ям, приготвен само и единствено от любящите ръце на сладката ми баба.

Добра домакиня ли си?

– Средна хубост. Обичам да готвя, но много ме мързи да чистя, макар че вкъщи винаги е подредено. Напоследък се научих да си мия чиниите по-редовно.

С какво свързваш домашният уют и усещането за дом?

– С хората. С усещането на принадлежност, на свобода. С желанието да намериш сили след тежък ден да застанеш в центъра на хола и да изтанцуваш най-брутално смешния танц заради още по-уморения ти любим. Или да напишеш приказка за детето си, защото на него вече не му се слушат приказките нито за Снежанка, нито за Пепеляшка.

Какво губят според теб хората, които заради забързаното си ежедневие ядат само полуфабрикати?

– Насладата от храната, която се топи срамежливо върху небцето. Да видят удовлетворената усмивка на този, който е приготвил нещо питателно за тях. Безценно е.

Как готвиш?

– Бързо, яростно, с песен на уста, с танцова стъпка, с повече подправки и с подходяща чаша питие.

Вярваш ли, че човек може да влага емоции в храната и тази емоция да достига до тези, които ядат?

– Убедена съм. Винаги, когато готвя, за да отбия номера, после страдам от стомах, пълен с хелий. Говори ми, издава нечленоразделни звуци, а ималите неблагоразумието други човеци да опитат от храната, дълго време след това си намират нелепи извинения, само и само да не дойдат вкъщи на хранително гости.

Наистина ли любовта на мъжа минава през стомаха?

– През там минава любовта на чревоугодника. Любовта на мъжа първо минава през очите, после, ако е достатъчно смел, я пуска да премине през разума, за да стигне до сърцето.

Advertisements