https://i0.wp.com/www.expatpaul.eu/wp-content/uploads/2011/05/demotivation.us_Books-That-is-exactly-how-they-work_129992116125-560x920.jpg

Тъй като се заговорихме или по-точно заспорихме с Христо Блажев от Книголандия  дали е важно да се чете, все едно какво (аз съм твърдо “за”, той твърдо “против”).  искам да ви споделя защо съм 3А (или както казват тийновете “твърдо три А” – отчаян опит да привлека млада аудитория).

Винаги съм харесвала блога на Христо и уважавам мнението му (което няма нищо общо с факта, че преди години каза добри думи за брат ми – тоест няма конфликт на интереси, просто доста интересен конфликт).

Но не мога да се съглася с него по този въпрос.

Твърдя, че четенето е процес, който е задоволителен сам по себе си. Независимо дали четете стойностни книги, повърхностни книги, вестници, списания, надписи по стените, обяви, залепени на стълбове, драсканици с тебешир по асфалта, sms-и, указателни табели, упътвания за сешоари, етикети на шоколади за съдържание на аспартам, усмъртителни текстове върху кутиите за цигари, инструкции за използване на горелка, листовки на приспивателни, най-дребния текст на договори, призовки за съда, надписи върху билетчета за градския транспорт, проценти за ефективност върху кутиите с презервативи…

Всеки от нас чете, понякога без дори да си дава сметка за това и мозъкът му извършва определена дейност, която сама по себе си е полезна и стимулираща. Психически и професионално съм обременена но този въпрос – дипломната ми работа беше за четенето като хранене и като информационен секс. Мисля, че ви стана ясно колко съм луда!

Целта на книжните блогъри, както казва г-н Блажев, е да ни показват същината на книгите и да ни учат да не избираме “какво да е”. Съгласна съм с него, че обществото и всеки отделен читател има нужда от напътствия, от насоки и дори бих казала просветители (без това да ви звучи средновековно). И приемам, че както и при виното – качеството на четивото е винаги от значение.

Но:

– Въпросът е, че „какво да е“ за един е интересно и стимулиращо четиво за друг… Важно е да се чете „не какво да е“, а това, което ти доставя удоволствие от четенето. Ако дадете подходяща книга като “Името на розата” на неподходящия читател, той може и да не я разбере, да не я хареса и неудовлетворението от самата книга да породи в него недоволство към четенето като изживяване… и така да потисне по-нататъшните му стремежи към книгите.

– За всеки влак си има пътници и за всяка книга си има читатели. Не, не казвам, че всяка книга си заслужава да бъде четена – но твърдя, че не е срамно да четеш „каквото ти допада“, защото в противен случай означава, че не трябва да съществуват никакви други книги от тези, които определени хора са провъзгласили за важни и че хората, на които им се чете друго, не бива да четат….

– Четенето поражда още четене. Вярвам, че всеки, който започне да чете, рано или късно, ще стигне и до онези книги, които биха ни обогатили (няма да кажа “трябва” да се четат, защото съм твърд противник на този израз). Аз самата навремето не обичах да чета, не ми доставяше удоволствие и ме обременяваше. Четях само по задължение и то с мъка. Едва като тийнейджърка започнах да чета извън списъците с задължителна литература за седми клас като наблегнах на любовните романи. Срам ме е да си го призная, макар че не би трябвало. Определено това не е подходяща литература и може би съм изгубила време, в което можех да прочета нещо стойностно, но онези четива бяха моя трамплин към стойностните. Ако не бях чела безсмислените и евтинки книжки и се ограничавах само до класиката, никога нямаше да заобичам книгите. По-късно оцених дори класиките, но в онзи момент просто не бях дорасла или по-точно казано дочела за тях. Защото четенето е процес с надграждане – всяка книга, която четем ни води по-нависоко и по-нависоко към духовното и интелектуалното израстване – затова хайде, да не критикуваме онези, които просто са по-ниско на стълбичката, а да се стремим да стигнем тези пред нас.

Ако това беше лозунг от близкото за едни и далечно за други минало, насърчаващ четенето по принцип, щеше да звучи така: “Днес етикета на пешкир – утре “Война и мир”.

Advertisements