india-2Преди време Майк Рам беше писал за Вяра Тимчева и за страхотната й книга. Тогава си говорихме с него как светът е малък и все откриваме, че познаваме едни и същи хора. Оказа се обаче (да си направя малко самореклама), че Вяра четяла първо моя блог и от него попаднала при Майк и се абонирала за него. Това не е нещо особено в блогър средите, но предполагам, че е единственият случай на човек, който първо е попаднал при мен, после при Майк, всички останали попадат първо при него, естествено:) Хубаво е да си отговорен за едно приятелство… затова реших и на вас да ви препоръчам приятел.

Нелиричното отклонение на страна, исках да ви кажа две думи за Вяра.

Признавам си, че попаднах на книгата й по работа. Стори ми се интересно да интервюирам българка пътешественичка, но понеже съм несериозна, седнах да чета книгата в деня на самото интервю. Добре, че ставам рано, че като седнах към 6 да чета и изобщо не станах докъм 11. Естествено закъснях за интервюто, но си имах добро извинение. Сигурно всеки писател би се зарадвал да чуе: “Извинете, но така се увлякох във вашата книга, че изгубих представа за времето”. А в случая си беше истина.

Вяра ме омагьоса още с книгата си. Тя разказва така живо, че имаш чувството, че сте седнали на по чаша вино с приятели и говори тук пред теб. Или дори, че и ти си преживял тези неща, но просто тя ги разказва и от твое име. И то много по-добре, отколко ти би могъл да ги опишеш.

Да пътешествам с нея, защото да, точно това правех, докато четях книгата й, беше уникално удоволствие за мен. А да я интервюирам още повече. Защото тя е от онези хора, които срещаш в живота си и след това всеки ден благодариш, че си имал късмета да се докоснеш до съдбата им.

С удоволствие бих ви пуснала и част от интервюто, за да разберете сами за какво говоря.

Защото да познаваш Вяра – наистина или поне чрез книгата й, е нещо, което бих ви препоръчала като приятел на приятел.

Advertisements