hpim5687Lyd пак ме изненада с интересен пост, в който разглежда въпросът, че това дали вярваш в следващ живот или не, определя начина, по който живееш сега. Тя говори, че според някои, няма смисъл да се престараваме в този живот, ако имаме и други възможности, а други са спокойни да правят каквото си искат в този живот, защото не се страхуват от кармата. Ужасявам се при мисълта, че има такива хора. Хора, които живеят пасивно този живот, с надеждата, че в следващия всичко ще се нареди от  само себе си. Както  и такива, които невярващи в прераждането, са готови да прегазят всякакви граници, а и хора, за да гонят някакво странно удовлетворение. Истината е, че и единият и другият тип няма нужда да чакат до следващо прераждане (ако съществува такова), за да си понесат наказанието за постъпките си – а то е че и едните и другите не се чувстват истински щастливи и в хармония със себе си.
Lyd заключва, с което съм абсолютно съгласна – „Може би начинът, по който действаме, не зависи от това дали формално вярваме в следващ живот или не, а доколко се възприемаме като фактор в собствения си живот“.
Според мен това е най-важното нещо – не дали живея само един живот или ще се прераждам още – а как живея в момента. Глупаво е да се надяваме, че в следващия живот ще започнем отначало и всичко ще е по-хубаво. Няма нужда да чакаме дотогава, ако изобщо дойде такъв момент, по-добре да започнем още сега. И сега можем да започнем на чисто – важното е да сме с нови чисти мисли и ново чисто съзнание.
Наистина има неща, които не зависят от нас. (Въпреки че според някои теории ние можем да контролираме абсолютно всичко в живота си, но… затова ще си говорим друг път). Но пък зависи от нас как възприемаме всичко, което ни се случва. Ървин Берлин беше казал: „Десет процента от живота е какво правиш, а деветдесет е как го възприемаш“. Така че тайната не е в преражданията, а в това дали наистина всеки от нас е Фактор в своя живот. Доколко слушаме вътрешния си глас и се съобразяваме със собствените си желания, доколко рискуваме да следваме мечтите си и доколко не ми е страх да бъдем себе си.
Ние сами правим живота си, не можем да чакаме само на някаква висша сила да ни помага. Не отричам съществуването на Бог. Но дори и той не може да промени живота ни, ако ние сами не го пожелаем в сърцето си. Така че не бива да стоим и да чакаме пасивно, а да искаме, да вярваме, да сме убедени, че заслужаваме щастие и чак тогава ще го получим.
Така че за себе си съм сигурна – ако това е единствения ми живот, ще се постарая – поне доколкото зависи от мен – да го изживея така, че наистина да си заслужава. А ако е поредният ми живот, ще се опитам да е най-хубавият, който съм имала досега.

Advertisements