dsc005551Чудех се колко време отделяме за самите себе си. Не говоря за време за къпане и хранене – а за осъзнато време, което е само за нас. Така като се замисля доста малко, ако не и никакво. Затова съм решила, че от днес ще си имам поне по пет минути, които напълно съзнателно да се отдам на нещо, което обичам. И за да изпреваря подсъзнанието ви, веднага ще подчертая, че не говоря за самотни сексуални преживявания 🙂 а за съвсем дребни неща, които би трябвало да са извор на приятни мигове. Не знам защо, но често най-малките неща носят най-искреното щастие.
Колко пъти са ни повтаряли да се наслаждаваме на малките радости – като чашата горещо кафе, любимата си песен или гледката на небето. А ние какво правим? Пием си кафето набързо, защото нямаме време. И не само че не усещаме вкуса му, но и си изгаряме езика. Дори и не се сещаме да си пуснем любимата песен, а ако случайно тя зазвучи по радиото, само успяваме да отбележим, че е тя и пак потъваме в работа. А за небето – май дори не ни остава време да го погледнем. И в редките случаи, когато все пак благоволим да извърнем поглед към него, просто изсумтяваме, че пак ще вали.
Точно заради това всеки има нужда от осъзнати моменти само за себе си. Най-малко пет минути, в които да се отдаде на любимо занимание или дори на изкуството да не прави нищо. Всеки трябва да избере какво е това за него – да пие спокойно сутрешното си кафе, да гушка децата си, да съзерцава залеза, да се разхожда под дъжда … Важното е да си каже, отделям си толкова време само за приятни занимания и всички проблеми не съществуват поне в тези минути.
Обещавам да ви държа в течение как прекарвам своите “пет минути за себе си”, но се надявам и че вие ще ме изненадате приятно с вашите преживявания.

Advertisements