от „Малкият принц“ на Екзюпери

al_st_exupery04_portrait_du_prince2 На втората планета живееше един суетен човек.

– О, о! Ето идва един почитател, който идва да ме посети! – извика отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

– Добър ден – каза малкият принц. – Имате странна шапка.

– За да поздравявам – отговори суетният. – Да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За нещастие от тук не минава никой.

– Така ли! – възкликна малкият принц, защото не го разбра.

– Плесни с ръце – обясни суетният. 

Малкият принц плесна с ръце. Суетният поздрави скромно, като вдигна шапката си.“Това е по-смешно, отколкото при царя“, каза си малкия принц.

Започна да ръкопляска. Суетният отново започна да поздравява, вдигайки шапката си. След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразната игра:

– А какво се прави – попита той, – за да оставите шапката?

Hо суетният не го чу. Суетните не чуват нищо, освен похвалите.

– Ти наистина ли много се възхищаваш от мен? – попита той малкия принц.

– Какво значи да се възхищавам?

– Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият, най-богатият и най-умният на планетата.

– Но ти си сам на твоята планета!

– Все пак възхищавай се от мен! Направи ми това удоволствие!

– Аз ти се възхищавам – рече малкият принц и сви леко рамене, – но какво значение има това за теб?

И си тръгна.“Възрастните наистина са много странни“, каза си просто малкият принц, докато пътуваше. 

Advertisements