Благодарение на Пламен Петров попаднах на едно страхотно стихотворение, което обаче е без автор. Никъде не мога да намеря кой го е писал…. а звучи така сякаш е от някой голям поет (бих казала известен, но в България известен не е гаранция за талантлив). Звучи ми като Камелия Кондова, Маргарита Петкова или дори една зряла Петя Дубарова. Ако стихотворението си няма “родител”, аз веднага ще го осиновя…. защото все едно е писано за мен… от мен 
Такава съм
Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва – мога да съм силна,
когато искам – мога да съм нежна.
…
Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам – мога да обичам,
когато трябва – мога и да мразя.
Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам – бързо си отивам,
когато трябва – винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам – много съм различна,
когато трябва – съм една и съща.
Много ми допадна. Наистина много хубаво стихотворение : ))))))))))
Ауу, много е хубаво. Аз си преставям как си го писала и как го четеш пред публика… Значи е за теб