Веднъж един човек забелязал пашкулче, от което се опитвала да излезе пеперуда. Цепнатината в пашкула била много малка и изглеждало така, сякаш пеперудата няма да се справи. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че не са й останали вече никакви сили. Тогава той решил да й помогне: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й – недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но това не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога нямаше да полетим.
Прекрасна историйка.
Superprekrasna istoriika , bravo , bravo , bravo
Svetut e rozov i istoriikite sa rozovi i komentarite sa rozovki 
Благодаря! И все пак да подчертая още веднъж – повечето от нещата в блога не съм ги писала аз. Просто ги събирам. Старая се да посочвам източника, но тази ми я изпратиха като историйка за препращане и понеже ми хареса, я качих. Но не знам кой е авторът. Най-вероятно е някаква дзен притча. Ще се постарая да разбера.
Nepremenno razberi koi e avtorut . Specialno za men . Blagodaria predvaritelno za staranieto .
Хора, защо употребявате думата „историйка“? Звучи някак пренебрежително, несериозно. Това е притча и в нея има много мъдрост и всеки човек открива по нещо важно за себе си. Думата „историйка“ сякаш омаловажава казаното, а не бива.
Maik kato che li e prav. Ne sam se zamisliala, che istoriika zvuchi prenebrejitelno. Az vinagi izpolzvam tazi duma za neshto mnogo hubavo i prekrasno. Obicham umalitelnite dumi i zaradi tova. No tova naistina e pritcha i triabva da se otnasiame s uvajenie!
Относно автора… рових се и видях, че притчата я има качена на различни места, дори и в http://www.spiralata.net където открих и други притчи, които съм качвала тук, но и многооо други страхотни неща. Не намерих кой е авторът, но открих, че притчата си има продължение.
„Аз молих за сила …, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост…, а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство…, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя…, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага…, а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно“.
История ми се стори прекалено грубо. И прекалено неутрално. Не ви е хрумвало, че хората `умаляват` онези неща, към които изпитват по-нежни чувства? По същата логика ще кажеш на жена си не пиле, а пиленце или на дъщера си – слънчице.
Колкото до автора, може би понякога е по-добре да не знаем от къде произхождат нещата. Някак по мистично е.
Определението си е дадено- Притча.
Често ние мислим, че помагаме на някого, но всъщност му правим „мечешка услуга“.
То затова е казано: Когато ученикът е готов, тогава се появява учителят.
Но ролята на учителя не е да даде целия материал наготово, а да ни подготви да поемем този материал, когато му дойде времето. Раждайки се, ние сме готови за живота. Той е основният учител, защото ни среща с другите учители. Без него, те не биха могли да бъдат учители, но и без тях- Той нямаше да е Учител.
Ако е построена по малко по-различен начин, тази притча може да се превърне в КОАН.
Поздрави и Усмивки!!!