завършено цяло
февруари 7, 2008 от Bella
Постът на Lyd за годежните пръстени, ме накара за пореден път да се замисля за рамките, в които обществото се опитва да ни вкара. Не само по отношение на брака, но и по отношение на всичко. Ние, искаме не искаме, сме част от системата. Част сме от някакво училище, от някаква работа, от някаква група, от някаква двойка, от някакво семейство. Човекът не би могъл да съществува ей така сам. Където и да отидем – съзнателно или несъзнателно – търсим хора, с които да общуваме; някого, с когото да си сверяваме часовника; някого, с когото, чрез когото или на гърба на когото да сме щастливи. Просто не сме си самодостатъчни. Но нима това е достатъчна причина, че да правим компромиси със себе си, само и само, за да сме „достойни членове на обществото”.
Преди време, когато бях на гости в Никарагуа, обяснявах на една дама какво съм учила и какво работя, но когато й казах (след нейното настоятелно питане), че не съм женена (а тогава бях на 24), тя започна да ме третира като долна класа. Каза ми, че без значение какво съм постигнала в живота си, щом не съм се обвързала законно с мъж, то значи нещо с мен не е наред. Наистина те са малко по-различни като манталитет, но във всички страни отношението към жените е такова – просто възрастовата граница е различна.
В България, ако съм на 24 г. и не съм женена, никой нищо няма да каже, но ако остана необвързана до 40 г., хората ще почнат да шушукат зад гърба ми, че „съм стара мома” и че нещо ми има.
И това е напълно абсурдно. Хората би трябвало да са достойни личности без да трябва задължително да са част от двойка.
Нима, ако имам съпруг, това ме прави по-добър човек. И нима, тези дето си имат мъже, които едва търпят, са по-щастливи, само защото са „законно обвързани”.
И защо ако един мъж е на 40 г. и е ерген, ще кажат за него „Браво, никоя не е успяла да го излъже”, а ако жената на 40 г. е сама ще отнесе само негативи.
Кое му е справедливото на това? А ако аз не искам да се омъжвам? А ако в изблик на безумие съм решила, че нямам нужда да намирам своята половинка, защото и така съм си завършено цяло?
Хехе
Хайде сега- и мъж неженен на 40 получава странни погледи. Започват да го потупват по рамото и да му казват неща като “Приятелите ти имат деца в гимназията, хайде малко закъсняваш, моето момче”, а зад гърба му тихо да шумолят “Да не е нещо кусурлия или обратен?”
Та не е справедливо обществото да иска от теб да живееш с някого (и да му се вречеш във вечна вярност), само че то си го прави. Това дали имаш съпруг/а не те прави по-добър човек и мисля, че е много по-достойно да си щастливо неженен/а, отколкото да мяташ мебели по някого и тайно да мечтаеш да го отровиш. И мисля, че полека възгледите по тоя въпрос се променят, но като гледам и нашето поколение няма да го огрее.
Всяка култура си има особености. Не можеш да съдиш категорично за хората само, защото не се вписват в твоите рамки, нали?
Точно както за никарагуанката неомъжена жена над 20-22 е нещо нередно, така и за теб някой да ти каже, че нещо ти има, щом нямаш мъж, ти е странно.
Манталитет, рамки, както искаш го наречи.
В арабските страни например горко съжаляват европейки (и други), които имат само 1-2 деца - явно нещо не им е наред, горките им мъже, които не могат законно да имат повече жени, че да се радват на голяма челяд. Но там мисленето е такова - едно семейство трябва да има много деца, 3-4 е нещо като минимум. И както на нас това ни е странно, така на тях сме им странни ние.
Разбира се, прави сте и двамата. Просто бях в такова настроение и си го излях. По-добре тук, отколкото върху някого - както казва nicodile да мятам мебели :). А и постът на Lyd много ме провокира, защото никак не си падам по нещата, които ТРЯБВА да свърши всеки от нас, защото така са казали другите.
Искам да бъда обвързана не по документи, а по сърце.
Бу- гууд пойнт! Европейците пък казват “горките араби дето имат по 3-4 тъщи” (Което ме подсеща за друга тема: защо, аджеба, я има тая варварска традиция хората да си мразят тъщите/свекървите?).
Мисля, че развития западен свят вече налага все по-малко изисквания върху човека- преди време например е било немислимо да живееш с някого “на семейни начала” без да сте женени. Дете от такава връзка е било заклеймявано като “незаконно” (колко брутално грозна дума) както и децата, чиито бащи са решавали да си вдигнат чукалата преди раждането им. Сега да си сама майка не е някакъв кой знае какъв проблем и слава Богу.
Инак, Бела, съгласен съм, съгласен, че е по-хубаво човек да си излива тъй, писмено, настроението. Макар че в IKEA мебелите са много евтини и няма проблем да чупиш по някой стол от време на време
.
И май всеки нормален човек иска да е обвързан по сърце, а не по документи, но колко сложна пък се оказва тая работа тури му пепел…
Белла… Не че искам да изчислявам възрастта ти, но преди колко време е било това гостуване в Никарагуа? И за каква дама по-точно става въпрос? Не мисля, че 24 за там се смята за престаряла възраст за брак, в никакъв случай. Може би зависи от човека, затова се опитвам да разгадая тази жена
Бу, не съм съгласен, че става въпрос просто за “различия в културите”. Ако ние можем да разберем защо другите ни гледат странно, а другите не го разбират… тогава проблемът е другаде. Проблемът е именно в това, че културата може да те оковава - да зависиш от партньор, от родители, от общество, да се отчиташ пред тях, че си Истински човек, или да се оттегляш вдън земя в позор, ако си Полу-човек (неизпълнил норматива).
razmisli, аз и не крия възрастта си. Това беше преди 2 години. И дамата си беше средно статистическа никарагуанка - оженила се на 15 и на 25 вече с повече от пет деца. Повярвай ми, там на 24 не само си стар за женене, а си многооооо стар за женене. Има, разбира се, изключения - смесени семейства, които спазват различни традиции или хора с чуждестранни корени. Но иначе, ако се бях родила там, най-веротно, щях вече да имам толкова много деца, че изобщо нямаше да ми остава време да пиша в блог. Честно казано, може би дори нямаше да знам какво е това блог
Ама недей така
Виж колко много никарагуански блогове намерих и то само с простo търсене:
http://nicaragua.ysublog.com/
http://marcaacme.wikispaces.com/Blogs+de+Nicaragua
Всъщност то зависи от касата, социалната. По принцип жените от ниската класа се омъжват рано, защото това им е шанса в живота да получат социален статус. От средната класа се образоват и са по-малко склонни да се омъжат рано (макар че и там има майки-студентки). От “аристокрацията” нямат никакъв стимул или традиция да се омъжват на 15. Последните две групи имат средно по две деца. Друг е въпросът, естествено, че най-многобройни са тези от първата…
И понеже много ми подкокороса любопитството за наблюденията ти за Никарагуа, ще очаквам твой пост по темата… Не искам да задавам въпроси, за да не изглежда като недискретност, но ме пиши любопитна.
Пожелавам ти да отидеш сама някой ден там и да се убедиш, а иначе аз ще разгледам никарагуанските блогове с интерес. Човек винаги има какво да научи и може би аз просто съм видяла само едната страна на монетата.
за съжаление в обществото има една дума на която много хора стават подвластни, роби (за мен не съществува) и тя е “Трябва” морала на не-”еволюиралата” част от обществото ни е такъв просто . и нищо не може да промени конете с капаци вярващи в “Трябва”.
сигурен съм че има много (познавам такива)
които имат прекрасни семейства без Трябва и “ДА” .
Както Бела казва -”Хората би трябвало да са достойни личности без да трябва задължително да са част от двойка”. Независимо от всичко аз знам че , сам или с някой Човек се чувства свободен единственно и само когато той пожелае , . и никои , а камоли ТРЯБВА може да промени това
дори и еволюцията е безсилна да промени подобно заблуждение въпреки че променя всичко и всеки но не и трябващите хора .. понеже за тях Трябва е еволюцията.
Хм, не бих приравнила с “разлика в културите” това, че на едното място те смятат за по-долен, защото не си женен, а на другото - защото се учудваш на това. Едната култура те осъжда по причина на отношението ти към себе си/живота/каквото там (никарагуанците), а другата възоснова на предходното осъждане към теб (европейците). Едното е малко по-сбъркано…
Иначе - това с подозрителността към неженените има и някакви рационални корени. В смисъл идеята “след като толкова години не е намерила никой, с който да се понася и обича какъв ли характер трябва да има?” Въпросът е, че в някои култури се счита, че е достатъчно да се понасяте, за да се ожените, а в други - че трябва да се обичате, да съвпадате идеално и така нататък. Лично аз съм твърдо на мнението на nicodile, че е по-добре да си щастливо неженен, отколкото неподходящо женен. Спомням си една мисъл на Ерих Кестнер - “Може много деца да страдат от това, че родителите им са разведени, но още повече страдат от това, че родитеклите им не са се развели”. Всъщност това се отнася не само за децата, но и за родителите.
Stoyan, наистина за това говоря.
Не съм крайна и не смятам, че човек трябва да бъде сам. Просто искам да кажа, че всеки е изключителна личност сам по себе си. И ако се научим да сме щастливи сами, тогава ще сме много по-пълноценна част от една връзка.
Биологично погледнато: по-добре с мъж и деца на млади години, кариера, и млада баба след време, от колкото сама на 40
За мен семейните са по-отговорни, надеждни и щастливи хора /щастливо семейните :)/ - освен всичко друго имат и половинка и деца, за който да се грижат и радват. Но не е въпрос на талант и способност да намериш човека.
Можеш да си прекрасна и сияеща личност като човек и да станещ още по озарена от подходящата половинка. А ако няма такава за сега? … ми какво от това?
Може на 41 да я срещнеш за ужас на всички дето са те дамгосвали години наред
И може да получат удар от пропуснатия шанс да изживееш 1-2 неуспешни семейни опити до това време
За съжаление, съвсем не съм оптимистка за Никарагуа…
Нито ги защитавам, то няма и за какво. Там е трудно да бъдеш жена. Добре, ще се готвя за твоите постове 
Чела съм умни изследвания, които се съгласяват в едно: проблемът с много разводи произтича от момента, в който бракът се основава на любовта. Бракът е бил уважавана и неоспорима институция докато се е основавал на други ценности, а любовта е търсела друг излаз. И тъй като в някои случаи тя може да е за цял живот, а в други - не, тогава не е задължително човек да се жени, или ако го прави, не е осъдително ако се разведе.
“…чувствам една чудесна празнота…”
Искам да имам три момчета и лап-топ, чрез който да описвам в блога си какви щуротии им раждат главичките…