думи на една майка към сина й

още малко от “Ако това беше истина” от Марк Леви 

Понякога сме безсилни пред нашите копнежи, желания или стремежи и това непоносимо ни измъчва. През целия си живот ще изпитваш това чувство, понякога ще го забравяш, понякога ще се превърне в натрапчива мисъл. Част от изкуството да се живее зависи от нашата способност да се борим с безсилието си в любовна връзка, в конфликтни взаимоотношения или когато се чувстваме потиснати. Трудно е, защото често безсилието поражда страх, а страхът унищожава реакциите, интелекта и здравия разум и дава път на слабостта. Често ще изпитваш страх. Страх от някоя жена, която ще обичаш, или от самата любов, страх от изпит, когато учиш, страх от последствията при вземане на едно или друго решение. Бори се със страха, но не го замествай с твърде дълги колебания. Мисли, решавай и действай! Не се съмнявай, неспособността да приемем избора, който сме направили, ни пречи да живеем добре. Всеки въпрос може да се превърне в игра, всяко решение ще те научи да опознаеш и разбираш себе си. Накарай своя свят да се движи! Изграждай къщи и градове, бъди лекар и лекувай болните или адвокат и защитавай виновните и невинните, бъди съдия и отсъждай безпристрастно, бъди счетоводител и смятай правилно, стани актьор, музикант, художник, всичко, което поискаш, но ако решиш да направиш нещо, направи го така, че да съответства на идеалите ти. Погледни този пейзаж, полюбувай се на фино изрязания като дантела бряг, виждаш ли как по него слънцето запалва хиляди различни светлини. Всяко дърво се полюлява по свой начин от полъха на вятъра. Нима природата се е страхувала да измисли толкова подробности, такова многообразие? Но най-хубавото нещо, което земята ни е дала, това, което ни превръща в човешки същества, е щастливата способност да споделяме. Този, който не умее да споделя, е емоционален инвалид.