суетата

от „Малкият принц“ на Екзюпери

 На втората планета живееше един суетен човек.

- О, о! Ето идва един почитател, който идва да ме посети! – извика отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

- Добър ден – каза малкият принц. – Имате странна шапка.

- За да поздравявам – отговори суетният. – Да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За нещастие от тук не минава никой.

- Така ли! – възкликна малкият принц, защото не го разбра.

- Плесни с ръце – обясни суетният. 

Малкият принц плесна с ръце. Суетният поздрави скромно, като вдигна шапката си.“Това е по-смешно, отколкото при царя“, каза си малкия принц.

Започна да ръкопляска. Суетният отново започна да поздравява, вдигайки шапката си. След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразната игра:

- А какво се прави – попита той, – за да оставите шапката?

Hо суетният не го чу. Суетните не чуват нищо, освен похвалите.

- Ти наистина ли много се възхищаваш от мен? – попита той малкия принц.

- Какво значи да се възхищавам?

- Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият, най-богатият и най-умният на планетата.

- Но ти си сам на твоята планета!

- Все пак възхищавай се от мен! Направи ми това удоволствие!

- Аз ти се възхищавам – рече малкият принц и сви леко рамене, – но какво значение има това за теб?

И си тръгна.“Възрастните наистина са много странни“, каза си просто малкият принц, докато пътуваше.